В Япония септември е известен с празник, посветен на Луната. В нощта на празника ярката луна се издига в небето и залива цялата земя със своето чисто сияние. Хората гледат лунния диск, подобен на поднос от нефрит, и си припомнят близките, семейството. На този празник обикновенно семействата се събират заедно, а онези, които в момента са сами в чужди краища, също вперват изпълнени с надежда погледи в светлото лунно огледало и чрез него изпращат към родния край своите мисли и чувства. Затова този празник е наричан също “Празник на срещата след раздялата“.

Според древното японско летоброене деветият месец по лунния календар се пада точно по средата на есента, затова е наречен джун, тоест вторият от трите есенни месеца. А петнадесетият му ден е точно по средата на втория или среден есенен месец, затова и празникът се нарича “Средата на есента“. На тази дата луната е два пъти по-ярка от обикновено и казват, че това е лунната нощ.

В древността на този празник всяка година са били отбелязвани народните обичаи: жертвоприношение за луната, поклони към луната, съзерцаване на луната. Къщите се украсявали с високи треви “сусуки“, приготвяли се специални кръгли сладкиши с пълнеж, като хората принасяли в дар на луната и първите плодове на своята реколта, всички близки събрани заедно, пият вино, ароматизирано с листенца от цветчетата на гуейхуа (ароматен османтус), рецитират стихове, сами съчиняват стихове и така изразяват радостта си от това, че всички близки са събрани в едно.

Тази практика първоначално възникнала в Китай, като през периода Хейан (794-1185 г.) се разпространила и в Япония.