Токио, най-големият град в света, е многолюдно, пулсиращо, калейдоскопично приключение. Офисните небостъргачи, океаните от неонова светлина, стрелкащите се и проблясващи реклами, магазините за техника, залите за електронни игри, носещата се от моловете музика – всичко това е една възбуждаща атака върху всички сетива.

Познатите ни съставки на градския живот – подземен транспорт, лъскави хотели, гигантски и модерни търговски площи – тук са хвърлени в един кюп, от който японската изобретателност е съградила нов и уникален свят: динамичен, футуристичен, изключително безопасен и учтив, а понякога и сюрреалистично странен. „Фентъзи ретро“ шик, „лолита фешън“, заведения, в които сервитьорките са облечени и се държат като „аниме“ камериерки, фантастична архитектура, мотоциклетни банди, боядисани кучета – Токио не спира да изпробва лимитите на строгите социални норми, които са го изградили.

tokyo_roppongi_2Изпъстреният с яркоцветни реклами и светещи надписи Шинджуку е пулсиращото сърце на Токио, търговският център, прочут с високите силуети на сградите си. Музеят „Едо-Токио“ – помещаващ се в сграда от 1993 г., която често бива сравнявана с извънземен космически кораб на кокили – разказва забележителната история на рибарското селище, наречено Едо, от което е възникнал този колосален мегаполис.

Едо става седалище на могъщите шогуни Токугава и столица на Япония едва през 1868 г., след реставрацията на императорите Мейджи. Заобиколеният от зеленина Императорски дворец и досега се намира в самото сърце на града. Едо се превръща в център на изкуствата, културата и традиционните развлечения, един изискан и приятен свят, познат ни от цветните графики на Утамаро, Хокусай, Хирошиге и много други – тъй наречените „образи на променящия се свят“ (укийо-е).

Много малко от този свят е оцеляло в съвременно Токио, до голяма степен заради две катастрофални събития: голямото земетресение в Канто от 1923 г. и бомбардировките от Втората световна война. Все пак, копия на сгради от периода Едо могат да се видят в музея „Едо-Токио“, както и в музея на открито в парка Коганей, където има около 30 автентични исторически сгради, в това число чифлици, магазини и баня.

tokyo_roppongi_hills_5Някогашните порядки са се съхранили и в многобройните будистки и шинтоистки светилища и храмове. Основаният през 628 г. „Сенсоджи“ в Асакуса е най-старият и прочут будистки комплекс, със своите сложно орнаментирани портали, зали и пагоди, разположени сред паркове и градини.  Сградите му, които постоянно се обновяват, са боядисани в ярки, почти крещящи цветове. Пътят, водещ към него, се нарича Накамисе и покрай него, както и преди векове, се редят магазини, продаващи сувенири и традиционни закуски. В центъра му се намира основната сграда на две нива, както и пететажна пагода.

По-суровият Мейджи пък е най-известният шинтоистки храм, а също и средище на популярни празници като новогодишния фестивал и на различни тържествени церемонии. Друг оцелял аспект от традиционната японска култура може да се види в „Риогоку Кокугикан“ – арената, където се провеждат главните турнири по сумо.

tokyo_gardens_1Парковете и градините на Токио предоставят желано бягство от оживените улици на града, както и шанс да видите как местните жители се наслаждават на отдиха си. В „Уено“, най-стария парк на града, има по нещо за всеки: престижни музеи, включително Националният музей на Токио – истинска съкровищница на японското изкуство и култура, Националният музей на западното изкуство, както и светилища и храмове, зоологическа градина и езеро с лодки.

Заснежен от зимата до началото на лятото, връх Фуджи придава мистичен фон на Токио. Той формира част от националния парк „Фуджи-Хаконе-Изу“, стигащ чак до западните покрайнини на мегаполиса. Но през цялото време, съвременно Токио напира за вашето внимание.

tokyo_roppongi_hills_2„Електрическият град“ Акихабара е място за закупуване на най-новите електронни джаджи, игри и „аниме“ продукти. Гинза пък е луксозният център на модата, а също и дом на Сони Билдинг – сградата, прочула са като витрина на авангардните технологии. Токийците обичат да гледат своя град отвисоко почти толкова, колкото и да се наслаждават на разцъфналите вишни през пролетта (изисканата традиция, наречена „ханами“). Ето защо много от небостъргачите в модерния квартал Шинджуку са оборудвани с площадки за наблюдение. А отскоро в квартал „Симуда“ има и нова атракция – завършеното през 2012 г. „Небесно дърво“.

tokyo-tower-5Това е най-високата телевизионна кула в света, иззела функциите на предшественицата си, вдъхновената от Айфеловата кула Токио Тауър. През 1823–1836 г. Хокусай рисува серия от печатни графики, наречени „Трийсет и шест изгледа към връх Фуджи“.Почти два века по-късно, токийското „Небесно дърво, ни предлага панорама от 21-ви век. Какво ли ще можем да видим след още 200 години? Такива са футуристичните мечти, на които ни навежда този град.