Един от най-старите храмове, Киомизудера, представлява комплекс от тридесетина постройки, чието изграждане е започнало в края на периода Нара през 778 година. Повечето от тях са дървени, поради което са били многократно разрушавани и опожарявани през вековете, за да бъдат изградени отново през 1633 година от известния шогун Tokugawa Iemitsu, управлявал в началото на периода Едо.

Легендата разказва, че мястото за изграждане на храма е било намерено от будисткия свещеник Enchin от града Нара, също древна столица на страната, намиращ се недалече от Киото. Търсейки изворите на реката Йодо, той попада на района в планината Отова, където се намира днес храмът. Чистата вода на водопада край изворите, който сега се намира недалече от основната сграда, е дала и името на Киомизудера (мизу на японски означава вода).

Основната сграда на храма, Хондо, е национално съкровище със своите дървени балкони и неповторим покрив с наклони в няколко посоки. От терасата се разкрива панорамна гледка към планинската околност и към града в ниската й част. Представата за ефирност и летеж се подсилва от няколкоетажната дървена конструкция, върху която е стъпала сградата, за да се компенсира стръмния наклон на терена. Във вътрешността на сградата е разположен религиозен олтар, състоящ се от множество култови фигури на будистката митология. Най-важна от тях е фигурата на Бога с 11 лица.

Друга забележителна постройка от комплекса е порталната врата Ниомон, която се охранява от две дървени четириметрови фигури, известни като Кралете Дева или още Диамантените воини. От тях идва и името на самия портал (мон значи врата на японски език). Такива врати служат като символично преддверие към религиозния комплекс, което напомня на отделна сграда заради покрива над самата врата.

Триетажната пагода Санджуното е най-голямата от своя вид в Япония и съдържа образ на Великото слънце Буда. Пагодата е друга съставна част на всеки будистки храм, представляваща дървена постройка, чийто брой на етажите се определя от броя на покривите по височината на конструкцията.

Към атракциите на комплекса принадлежи и Камъкът на влюбените. Той трябва да бъде достигнат от посетителя от няколко крачки разстояние, което се изминава със затворени очи. Любовните желания ще бъдат изпълнени, ако пристъпвайки туристът попадне точно на камъка.

Към подстъпите на храма води уличката Коимизумичи (мичи означава път). Тя също е типична за храмовите комплекси из Япония с редиците от магазинчета, разположени от двете й страни. Какво ли не може да се намери по техните витрини? На първо място това са сувенирите, изобразяващи отделни елементи от самия храм, както и всевъзможни други теми, които биха привлекли купувача. Освен тях има множество сладкарски произведения, в които са запечатани характерни мотиви от мястото и района. Те са оформени като бисквити, топки със специален пълнеж, рула, палачинки и много други. Всеки един посетител отнася обикновено по една кутия за вкъщи като подарък (омиаги) на своите близки или колеги в службата – своего рода доказателство, че е посетил упоменатото място.

 [www.journey.bg]