Храмът Кинкакуджи, известен още като Златния павилион, е построен през 1397 година като резиденция на пенсиониралия се шогун Ашикага Йошимитсу и след смъртта му е превърнат в дзен будистки храм. Кинкакуджи, покрит със златни релефни орнаменти и заобиколен от красива японска градина, е прекрасен шедьовър от епохата Муромачи (14-16 век). Посещението му е едно от задължителните неща, които човек трябва да направи в Киото. Разположен е в подножието на хълма Кинугаса.

Златният павилион в храма Кинкакуджи буквално блести в окраската на благородния метал. Целият е позлатен, защото съхранява реликви на Буда. Над повече от 3000 храма могат да се видят в Киото. Дори и да иска, човек трудно би успял да ги обиколи, но все пак задължителните за посещение са замъкът Ниджо, който е паметник от световно значение и построен от шогуна Токугава, храмът Кюмицу или “Храм на чистата вода” от 8 век, който е един от най-прочутите в Япония, както и вдъхновения от Кинкакуджи Сребърен павилион, известен като храм Гинкакуджи – също настоящ дзен комплекс.

Кинкакуджи е построен като крайградска вила на шогуна, който бил най-могъщият владетел на династията Ашикага и покровител на театъра Но. Златният павилион е мястото, където Йошимитсу приема императора. След смъртта му неговият син превръща вилата в храм, който е наречен формално Rokuon-ji. Конструкцията на Кинкакуджи е триетажна с четириъгълен покрив, събран в една централна точка. Целите стени бил покрити със златен пласт, който придава особена царственост и извисен ореол на павилиона.

Трите етажа на Кинкакуджи са изградени в напълно различни стилове. Така първият етаж, наречен The Chamber of Dharma Waters, е издигнат в стила shinden-zukuri, който следва предписанията на жилищните постройки. Второто ниво се нарича The Tower of Sound Waves, използвало се е като резиденция на самураите и е направен в духа на военната японска архитектура. Третият етаж е в традиционен китайски стил cha’an.

През вековете конструкцията на павилиона е многократно възстановявана и той успява да устои на всички битки, войни, грабителски набези, земетресения и други бедствия в продължение на повече от петстотин и петдесет години. Но през 1950 година Кинкакуджи е изгорен до основи от психично болен. Абсолютно копие на изпепеления храм Кинкакуджи се появява скоро след това, като новата постройка също е позлатена малко по-късно.

Прекрасната японска градина, която заобикаля Кинкакуджи придава завършеност на този духовен комплекс, изградена изцяло в стила Муромачи. Пред самия павилион е изградено неголямо изкуствено езеро, което е заобиколено от малките алеи, ручеи и екзотична растителност. Най-големият остров в езерото трябва да символизира Японските острови. Насред водата са поставени четири големи камъка близо са Златния храм, които пък, според японската митология, трябва да символизират закотвени през нощта лодки, които пътуват към Острова на вечния живот.

Тази градина е определена за Специален национален исторически обект с уникален ландшафт. Тя е изградена изцяло по предписанията на т.нар. Западен рай на Буда Амида (Buddha Amida), който се стреми да придаде хармонията между небето и земята. Градината на Кинкакуджи и самия павилион образуват един от най-популярните комплекси в Киото, като самият парк е едно от общо 17-те места, които са обект на Световното културно наследство в Киото.