Хачико е куче от японската порода Акита Ину. То се ражда през 1923 година във ферма в близост до град Одате. Професор Хидесабуро Уено го взима в дома си, недалеч от гара Шибуя в Токио и двамата скоро стават най-добри приятели.

Хачико е бил толкова привързан към своя стопанин, че всяка сутрин ходел с него до гарата. След като го изпращал на работа, Хачико се връщал в дома си. В късният следобед се връщал обратно на гарата, за да посрещне обратно собственикът си.

Това се превърнало в ежедневие за Хачико и стопанинът му, докато през май 1925 година г-н Уено така и не се завръща. Вследствие на фатален мозъчен кръвоизлив, професорът умира, а Хачи както го е наричал той, продължава да го чака всеки ден на същото място в продължение на 9 години, 9 месеца и 15 дни, докато самият той не намира смъртта си.

Името Хачико идва от Хачи – числото осем или безкрайност и Ко – привързаност. Това куче доказва, че името е главната съставна част от личността на всяко живо същество.

Тази вдъхновяваща история за силата на любовта, с която обичат кучетата, трогва много японци. Неговата легендарна вярност се превръща в национален символ на лоялността в Япония. Учители и родители използват Хачико като пример, за да покажат на децата какви са истинските ценности в живота.

hachiko-2

През 1934 година, една година преди смъртта на легендарното куче, негова бронзова статуя изниква на гара Шибуя, а самият Хачико присъства по време на нейното поставяне. През Втората световна война, статуята е съборена и претопена за боеприпаси, а нова е издигната през 1948 година, след края на войната. Всяка година на 8-ми април предаността на Хачико се отбелязва чрез тържествена церемония в Япония, с която се почита неговата памет.

hachiko-1

Това не е единствената статуя на кучето в Япония. Статуя на Хачико има в неговият роден град до гара Одате, пред „Музея на кучето Акита”. В университета в Токио, където преподавал професор Уено, също има статуя, изобразяваща тях двамата. На мястото, където кучето е чакало своя стопанин в продължение на години, има бронзови отпечатъци от лапи и текст на японски език, обясняващ историята на Хачико. Паметник на домашният любимец има в непосредствена близост до гроба на стопанинът му в Аояма. Изходът на гара Шибуя, където Хачико очаквал стопанина си, е кръстен на него, а самото куче е препарирано и е изложено в Националният музей на природата и науката в Токио.

По тази история е направен и филм – Хачико: Историята на едно куче. В случай, че все още не сте го гледали, съветваме ви да го направите, защото определено си заслужава.